With the beginning of my pregnancy I have started educating myself of what is happening with my body and my baby. I am lucky enough that I have an extremely supportive husband who wanted to be with me each step of the way during this journey in our lives. He knew from the very beginning that he want to be with me during the most exciting time - our first meeting with the baby. I was surprised one day when he told me that he want not only to attend the childbirth but to be useful, to understand each process and to know how to help.
We signed up for a few Birth Partner classes which taught him different techniques of how to reduce my pain. Some of them include pressing lower back nerves during contractions to ease the pain. Your birth partner can massage you during contractions, which is wonderful pain relief and helps release oxytocin. Since everyone is different with their preferences the partner needs to check with mama if she enjoys being touched in this way. Other important technique is hip squeeze which is very popular doula practice.
During that time I have also found an interesting research, who studied how happy people are a few years after the labour of their baby. The scientist taught that the happiest people will be the ones who had easier births. In contrast, what they found was actually nothing to do with that, it had to do with how people felt their partners were with them. The study found that the happier people were the ones which partners were really there for them and they worked together as a team.
From that point I realised that both - me and my husband need to start preparing ourselves for this exciting meeting. He knew we need to learn how to work together during that time and this would not be possible without preparation. In the end of the day your birth partner is the one who the mom will remember. Of course all doctors and midwifes will be there to help you with the delivery but the partner is the one who is leaving the hospital with you and sharing this magical moment as both developing as parents is what really matters.
Our preparation started by understanding that in the era of internet, everyone is overloaded with information which creates more fear in people. Even that childbirth today is a lot safer than before, a lot of people are more fearful now. So in order to prepare ourselves for what is coming we both knew we need to find out how to be calmer. The way we do that is we tried to understand the mechanic of it and what exactly is happening during the labour. We wanted to know what does it mean to feel what I am going to feel. The best preparation comes in the form of education and we must learn together. Attending antenatal classes was vital for him to understand the process. And especially now, when all classes are virtual, you can attend them.. from the couch :) In addition, some classes are a great way to practice breathing techniques and labour positions.
My personal opinion about men supporting their wives during labour is that we haven’t treated them around the childbirth very well. A few decades ago we didn’t even let them into births and even now when we started letting them in we still didn’t take them very seriously. People make jokes about them fainting, being an overwhelmed supporters but we forget that is their baby too and it’s their first time experiencing this as well. They have never been to a birth before and we can’t expect them to be excellent. But if we spend some time educating ourselves and preparing as learning a few techniques which can be practiced in advance the childbirth might be a wonderful experience for both mom and dad. That’s why I think that we need to talk with dads more respectfully and include them in the whole process more.
As the mom is focusing on the labour it is important that her birth partner recognises and ensures that she is fed and kept hydrated. It is also vital that the partner make sure that he eats and drinks. The birth plan needs to be discussed beforehand with the partner so he will have a clear understanding of what the mom would like to have and want she wouldn’t like to have during the labour. You can explain to your partner how the contraction timer app works so he will be ready when the time comes. Make sure he knows when your contraction starts and ends by taking deep breaths.
Once we prepared ourselves with all the knowledge about what is going to happen, I advised my husband when the labour starts to keep calm and keep smiling. There are many things about my behaviour that may shock and surprise him and it is important that he does not convey that to me in any way. Also, since everyone is different and have different preferences is important to communicate with your partner what exactly you will expect from him. Do you want him to talk to you during contractions or would you prefer that he stays quiet so that will allow you to concentrate? What we both learnt was that the mindset is key element to the whole process. Instead of looking at the contractions as the worst experience ever, we decided to look at them as another step closer to see our dream baby! Isn’t that powerful?
In conclusion, giving birth has been treated as a surgery. They placed women in a wheelchair just like they are sick. I am not going to mention what the media does with birth, particularly shows and movies where people are screaming as having a baby is the biggest disaster on Earth. But think about that we were meant to have babies. Don’t turn your body over a medicine. You can find yourself in calm atmosphere with peace and love and your partner can help you to develop that. All positive aspects must be reinforced and where there is no place for negative thoughts. Most importantly, it is not easy for the partner to watch his wife in pain but he needs to understand that this is temporary and beautiful!!
В началото на бременността ми започнах да събирам информация и да се интересувам какво предстои да се случи на тялото ми и как малкото създание в мен ще порастне. Огромна късметлийка съм (хората, които ме познават, знаят, че не вярвам в късмета, но тук го заявявам твърдо!) да имам толкова загрижен партньор до себе си, който сподели всяка една стъпка от бременността с мен. Въпреки това се изненадах, когато един ден ми сподели, че иска да присъства на раждането, и то не само за да ме подкрепи емоционално, но и физически. Искаше да се подготви предварително, за да знае как би могъл да е полезен в ситуация, в която тялото ми преминава през нещо толкова голямо.
Включихме се в няколко семинара, насочени към партньори за раждане, които ни разкриха различни техники, практикувани от акушерки и дули, с цел предразполагане и минимизиране на болката по време на контракции. Някои от техниките включваха натиск на кръста, с цел притискане на нервните окончания, различни видове силови масажи, както и притискане на таза, който разкрива допълнителни сантиметри и позволява на бебчето да намери пътя си по-лесно. Освен намаляване на болката, подкрепата оказана от партньора увеличава производството на окситоцин в жената, което пък от своя страна помага на бебчето да е спокойно и по-бързо да се срещне с мама и тати.
По време на бременността ми четях различни научни статии и бях силно впечатлена от една, която гласеше, че направено проучване сред семейни двойки е целяло да разбере кои от тях живеят по-щастливо няколко години след раждането на децата им. Учените са мислили, че вероятно родителите, които са минали през по-леко раждане ще са по-спокойни и щастливи, но били изненадани да разберат, че всъщност щастието нямало никаква връзка с това как протича процеса на раждането. Щастието идвало от това каква подкрепа е получила майката, по време на раждането и до колко партньорите им са участвали в процеса. Именно екипната работа между родителите допринася за изграждане на по-силна връзка помежду им и споделяне на върховен момент, който биха помнили завинаги.
В този момент разбрах, че и двамата със съпруга ми трябва да започнем подготовка за големия момент. Нямаше как да постигнем тази екипна работа без подготовка. В края на деня, партньорът е този, който майката ще помни като нейна опора. Разбира се, че всички доктори и акушерки ще са там и ще помогнат детенцето да се роди по най-безопастния начин, но партньора е този, който напуска болницата с майката и този, който споделя магичния момент, в който и двамата се трансформират в родители!
Нашата подготовка започна с осъзнаването, че в ерата на Интернета, всеки е затрупан с информация, която от своя страна създава повече страх и стрес в хората. Въпреки, че ражданията днес са хиляда пъти по-безопастни от преди години, изследвания показват, че много хора се страхуват в наши дни много повече от преди. За нас беше важно да разберем, че за да сме максимално подготвени, ние трябва да бъдем максимално спокойни, а постигането на това спокойствие идва от разбирането на процеса. Разбирането защо чувствам, каквото чувствам. Доверявайки се на тялото си, на бебето, майката би могла да насочи вниманието си другаде, вместо да се поддаде на страха от непознатото. Подготвителните семинари, в които се включихме бяха онлайн, заради световната пандемия. Това допълнително ни олесни, защото се включихме от дивана ни! Преподавателите споделиха различни видове техники на дишане и позиции за раждане, които всъщност партньора трябва да запомни. Все пак съзнанието на раждаща мама е възможно да пропусне някоя научена техника, именно тук се появява партньора с напомняне за определно дишане или поза.
Моето лично мнение за мъжете, подкрепящи съпругите си по време на раждането е, че за съжаление отношението ни към тях не е много сериозно. Преди десетилетия не сме допускали мъже да присъстват на такива моменти, а сега когато вече сме отворени за това продължаваме да гледаме на тях несигурно. Попадала съм на коментари от бъдещи майки, които се шегуват с мъжете си, че те биха припаднали или ще са прекалено вдъхновени в изразяването си на подкрепа, но нека не забравяме, че все пак става въпрос и за тяхното бебе и не на последно място, това се случва за първи път и на тях. Най-вероятно никога не са присъствали на раждане преди и няма как да очакваме да са перфектни. Но, въпреки това, ако отделим време в подготовка и научим няколко техники, които могат да се практикуват и преди началото на раждането, когато момента настъпи преживяването ще е уникално както за мама, така и за тати. Именно заради това мисля, че трябва да говорим с бащите с повече уважение и да ги включваме повече в процеса.
Когато майката е фокусирана върху раждането на бебчето е важно партньорът й да не допуска тя да се дехидратира. Приемането на течности и високоенергийна храна е изключително важно, за да може тялото да черпи енергията, от която има нужда. Планът на раждането трябва да е предварително обсъден с партньорът, за да може той да има ясна представа какво би искала майката и какво не. Пример за това е отказът от епидурална упойка. Когато предварително се запознах с видовете медикаменти, от които имах право да избирам по време на раждане бях сигурна, че не искам да използвам каквито и да е упойки, защото се страхувах, че ще достигнат до бебето. Въпреки това, знаех, че в безсилна ситуация по време на раждането ако някой ми беше предложил бих се съгласила. Моята молба към съпругът ми беше да не позволява да ми се сложи упойка, дори и да поискам. Исках да ми напомни причините, поради които не исках никакви медикаменти. Също така може да се обясни на партньора как работи апликацията за засичане на контракции, така, че той ще има увереност в засичането им. Чрез дълбоко поемане и отпускане на въздух майката може да индикира начало и край на контракцията.
Преди да настъпи големият момент посъветвах съпругът ми когато започне раждането да бъде спокоен и да не спира да се усмихва. Знаех, че поведението ми може да го изненада или уплаши и беше важно тази уплаха да не се прехвърли и на мен по някакъв начин. Важно е също предварително партнорът ви да знае какво очаквате от него. Като се има предвид, че всеки е различен е хубаво да споделим дали очакваме партньорът ни да бъде по-тих, за да можем да се концентрираме или очакваме да ни говори и да ни разсейва. Това, което ние разбрахме е, че настройката е много важна. Вместо да гледаме на контракциите като най-лошото нещо, което ни се е случвало, ние избрахме да гледаме на тях като следваща стъпка към срещата ни с нашето мечтано детенце! Не ли страхотно?
В заключение, имам чувството, че раждането някак се третира като операция. Слагат жената в инвалиден стол все едно е болна. Дори няма да споменавам какво правят медиите и по-специално филмите, които представят раждането като най-страшния момент в живота на една жена. Но все пак нека не забравяме, че ние сме създадени да раждаме деца. Нямаме нужда от медикаменти и намеси. Позитивните мисли и поведение са задължителни, а всичко негативно би следвало да отсъства. Подсигуряването на спокойна атмосфера, любов и подкрепа от страна на партньорът ще помогне на майката да посрещне щастливо детенцето им.
Comments